Крум:
Не съм познал,
излекуван не съм
и не съм в теб!
Наивно, знам-
за последно с мен ела поне!

Емануела:
Как е наивно
счупеното да лепим!
Още те искам,
трудно е да мълчим!
След любовта
празни места стоят!
Как не познахме,
че ще боли така?

Припев:
Нищо не знаеш-
върни се веднъж поне
да те обичам
и да обичаш мен!
Нищо не знаеш,
ще разбереш от мен!
Още ми липсваш,
трябва да бъда с теб!

Крум:
Не съм познал!
Всяка сянка пред мен
е част от теб!
Загубих те, знам-
за последно с мен ела поне!

Емануела:
Аз изгубих,
ти си мойто второ "Аз"!
Да сме щастливи
някой не позволи!
Ти си избран за мен,
както аз за теб!
Трябва да тръгвам,
но накъде не знам!?

Припев:
Нищо не знаеш-
върни се веднъж поне
да те обичам
и да обичаш мен!
Нищо не знаеш,
ще разбереш от мен!
Още ми липсваш,
трябва да бъда с теб!

Емануела:
Ще ти повтарям, че не съм те предала,
след тебе нищо не съм изживяла!

Крум:
Бях наивен, че ще мога без теб!
Знам, загубих те, но искам с теб!