Всяка есен се заричам

да се върна тук.

Мама чака под асмите,

гасне всеки звук.

Дълго, дълго тя се взира

в пътната врата,

чака стъпките ми леки

в есента...

Някой ден ще я целуна,

но кога - не знам.

Свети кротко жълта дюля

в майчината длан...

Пада слънце като пръстен

в бавната река.

Мама тихо се прибира

В есента...