Последният валс

Тази нощ небето пробожда
Закъснялата синя луна,
А тъмните шири обхождат
Нестройните и бели платна.
Моята ми мъчна усмивка -
Криви се и срамува се тя;
Тъй, както и бяла нашивка
На черно ми сако проблестя.

Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.

Далечен ти взор заклинава,
Пристъпваш, тъй утихнала, ти;
Червената роза навява
Хладен полъх на млади души.
Как тихо е бяло ти лице,
Мене лазурни стоплят очи,
И аз гладя с поглед рамене;
Едно, две, три, едно, две и три.

Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.

Утром, изгубен сред стените
Студени на чуждия ми град,
Аз ще търся теб из тълпите,
Ще обезумея аз тъй млад.
Последните стъпки разтварят
Земята под нашите нозе,
Усмивки ти веч ще изгарят
По някое мое сънище.

Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб.
Аз, уви, за последно
Във валс кръжа със теб...