Съдбата своя не разбирам,
защо когато си отивам,
повикаш ли ме аз се спирам
и пак към тебе вървя идвам сама.
Защо когато теб те няма живота е една измама?
Но щом поискаш да сме двама,
аз пак към тебе вървя, идвам сама.

(2х):

Обичам те крещи без глас душата,
обичам те такъв какъвто си,
обичам те със обич прокълната,
такава обич винаги горчи.

И знаеш ли че ме влудяваш,
любов и болка ми даряваш,
дали отнемаш или даваш,
пак към тебе вървя, идвам сама.

Защо когато теб те няма живота е една измама?
Но щом поискаш да сме двама,
аз пак към тебе вървя, идвам сама.

(4х):

Обичам те крещи без глас душата,
обичам те такъв какъвто си,
обичам те със обич прокълната,
такава обич винаги горчи.

Съдбата своя не разбирам,
защо когато си отивам,
повикаш ли ме - аз се спирам
и пак към тебе вървя, идвам сама.

Защо когато теб те няма
животът е една измама?
Но щом поискаш да сме двама -
аз пак към тебе вървя, идвам сама.

Припев:
Обичам те, крещи без глас душата!
Обичам те такъв какъвто си!
Обичам те със обич прокълната!
Такава обич винаги горчи!

Ти знаеш ли, че ме влудяваш?
Любов и болка ми даряваш,
дали отнемаш или даваш-
аз пак към тебе вървя, идвам сама.

Защо когато теб те няма
животът е една измама?
Но щом поискаш да сме двама -
аз пак към тебе вървя, идвам сама.