Еех, Йовано, Йованке...
И аз те дома чекам...дома да ми дойдеш...
А ти не довадяш, душо...Сърце мое, Йовано...
А те чекам, Йовано, песен да ми изпееш, како майка сина имала. Се що син иская - се му майка давала, а син - болен. Болен откакто се родиа. Да ми пееш как са разцъфтели бахчите. Разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен. Болен откакто се родиа. Да ми пееш как и аз по мръкло лутам. Ноч ме пие, месечина ме пие. Нища ми ни е. Здрав съм, а болен. Е те за туй те чекам, Йовано, дома да ми дойдеш, а ти не довадяш, душо. Сърце мое, Йовано...Йовано...Йовано...ееех...

Йовано, Йованке,
край Вардаро седиш мори
бело платно белиш,
бело платно белиш мори
се нагоре гледаш.

Йовано, Йованке,
аз те тебе чекам мори
дома да ми дойдеш,
а ти не довагяш душо,
сърце мое Йованке.

Йовано, Йованке,
твоята майка мори
тебе не те пуща
кай мене да дойдеш мори
сърце мое, Йованке.