[аман … аман….]
Да беше ти като всички предишни дето обичах.
Да беше съсипал живота ми, да беше си тръгнал
но с теб е плашещо хубаво,
не мога дори да повярвам
такова не ми се е случвало
не знам какво да направя!

Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича
и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко!
Зная болка нося, даже много, нещастия дали ще мога?
Дано останеш да ме научиш най- накрая да видя какво е…

[ааман аман… аааа аман … ]

Най-доброто у мене предишните ми видяха,
на теб показах най-лошото, защо не избяга?
Не знам, такава защо съм ти
но знай, че до смърт те обичам
и тръгнеш ли от живота ми с теб тръгва си всичко.

Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича
и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко!
Зная болка нося, даже много, нещастия дали ще мога?
Дано останеш да ме научиш най- накрая да видя какво е…

[да видя какво е… ааман… ааман … ]

Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича
и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко!
Зная болка нося, даже много, нещастия дали ще мога?
Дано останеш, да ме научиш най- накрая да видя какво е… /2