Днес не правя нищо важно 
само умирам и гледам към тавана 
само с поглед угасен и дишам бавно, 
все по-бавно и на ум говоря със силното безсилие в мен!

Припев: 
По-добре да те убия бавно, 
за да ни боли веднъж по равно! 
Цял живот отстъпвах ти реда си 
да ме нараняваш само ти. 
По-добре да те убия бавно да усетиш болката, 
която вътре в мене ме изгаря и не ме оставя да заспя.

Душата ми легло ти беше стоплено за теб! 
Със среднощните си скитания ме раняваше... 
Обръщах се така болеше, все едно ти беше. 
Обичах те - не мога повече...

Припев: 
По-добре да те убия бавно, 
за да ни боли веднъж по равно! 
Цял живот отстъпвах ти реда си 
да ме нараняваш само ти. 
По-добре да те убия бавно да усетиш болката, 
която вътре в мене ме изгаря и не ме оставя да заспя...