Как се уморих да лъжа моето сърце, 
че не съм без тебе тъжна, че ми е добре.
Как опитвах се да мамя себе си дори – 
друг целувах, друг прегръщах, а ми липсваш ти! 
Не зная.

Припев:
Ако се срещнем пак даже и след 100 години 
как да отминем как щом от любов тъй боли ни?
Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем 
всяка надежда знам в нас ще умира последна!

Как отново да обичам със сърце от лед, 
тъй горещо и тъй жадно както исках теб!? 
Празната кутийка в мене, не, не е сърце – 
друг отказва да приеме, иска само теб!...
Не зная.

Припев:
Ако се срещнем пак даже и след 100 години 
как да отминем как щом от любов тъй боли ни?
Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем 
всяка надежда знам в нас ще умира последна!