Сънувах, майко, конник бял, 
 яви ми се 
 от земи далечни, нечувани
 в нашето село пристигна
 Момите на мегдана играеха
 играеха и песни пееха
 И моето либе там беше
 снага си бяла кършеше

 Конникът горд от седлото слезе
 а все мегдана той пристъпи
 На дългото хоро хвана се 
 и с мойто либе заигра
 Той само нея гледаше
 Ръка й в своята, той държеше
 коси й нежни милваше
 и нещо на ухото й шепнеше, шепнеше

 Сънувах, майко, конник бял, 
 яви ми се 
 от земи далечни, нечувани
 в нашето село пристигна
 Той само нея гледаше
 Ръка й в своята, той държеше
 коси й нежни милваше
 и нещо на ухото й шепнеше

 В съня си, майко, виках, виках
 нейното име аз повтарях,
 ала тя към мен не гледаше,
 мойте думи не чуваше, чуваше
 ЧУВАШЕЕЕЕ