Живеех спокойно когато веднъж
по пътя зададе се кон,
а коня достойно го яздеше мъж
и спря го под моя балкон.
Помоли от коня за малко водица
бил жаден след тази езда
и аз от балкона нали съм умница
се втурнах да нося вода.

Нямах куража да му откажа,
нищо, че вече се питах сама,
защо му занесох нали под навеса
тече си зелената стара чешма.

От горе с усмивка ме гледаше мама
за женене вече си бях,
а конникът стихна когато пред мама
водата неволно разлях.
Със него през двора по мокра следа
пристъпихме свели глави
и чухме от горе дано по вода
на всякъде да ви върви.

Конят опита да тропне с копита
изцвили сърдито и занемя,
отвън под навеса където тече си
тече си зелената стара чешма.

Събраха години децата край нас
чешмата и днеска тече,
край нея щом минем се смеем на глас,
със своето старо момче.
Ще спре там модерна кола за водица
мотора със цяла черда
и нашата щерка нали е умница
ще хукне да носи вода.

А подир нея вода ще се лее
път ще чертае за у дома.
Дали ще ожени и тях като мене
отново зелената стара чешма.
Дали ще ожени и тях като мене
отново зелената стара чешма