Ето я земята, сякаш Бог,
Всесилния владетел на Небето,
я даде на народа ми в Оброк,
след дългите страдания,
И ето – аз вземам шепа пръст на свойта длан.

Аз влизам в бой с великата империя,
За правото да бъда твой земя
Като изгубен бащин край намерена
По волята на Тангра и рода

Как дирих те през пясъчни пустини,
През речни прагове и равна степ,
как с парещата жажда за Родина,
прегазих Дунав и целунах теб

Петима бяхме синове-орли,
От царственото семе на Кубрат,
Преди смъртта си, татко ни закле, да се държим задружни брат до брата,
За да не скърши буря нашите криле

Аз прогласявам новата държава
Със знамето забодено в пръстта,
На падналите в тая битка – слава!
На живите – венецът на честта.

Преведох през пустинята народа
През дързък нрав на чуми и стрели
Кубрате, татко мой, стани от гроба,
да видиш как духът ми дава плод.

Заклевам се, в тривързения ремък,
във всяко късче българска трева,
Земята си от Бога и от кремък,
Ще браня с острието на гнева

Заклевам се, да бъда твой, земя!