Дамян:
Без пътища към теб вървях,
а все до теб не стигах
и без вина виновен бях
и сам стени издигах.
Животът свой аз пропилях, от себе си да бягам,
любовта си разпилях как да ти повярвам?

Пр.
Галена:
Оставам сама, отново сама, нима не повярвах в това,
отново сама,ужасно сама.
Оставам сама, отново сама в миг от угаснала сълза
отново сама,ужасно сама.

Дамян:
А колко пъти тръгвах си,
и колко ли се връщах?
И как от огън любовта
в болка аз превръщах?
И тебе исках само до мене да притисна,
но любовта ми вярна към тебе не пресъхна.

Пр.
Галена:
Оставам сама, отново сама, нима не повярвах в това,
отново сама,ужасно сама.
Оставам сама, отново сама в миг от угаснала сълза
отново сама,ужасно сама.

Галена:
Каква любов
защо да вярвам на това
какъв е смисъла, когато съм невидима за него,
като всичко се забравя
любов... а после... болка

Галена:
ти даваш ли си сметка как се чувствам аз
ти никога ли не мислиш за това
недей...
никога не знам, когато излезеш от тази врата,
дали ще се върнеш при мене

Дамян:
днес спасих човешки живот

Галена:
а нашият живот
нашият живот... кога ще спасиш него

Галена:
чуваш ли ме,
чуваш ли ме,

Дамян:
оо, скъпа и ти ли си тука

Галена:
как си

Дамян:
всичко е Ок

Галена:
моля те, не ме лъжи

Дамян:
толкова много неща исках да ти кажа,
а нямах време

Галена:
цялото време е наше

Дамян:
обичам...

Галена:
не те чувам...
чуваш ли ме..
не работи...