На Европа във самия край
кротко си живеем като в рай.
Казват че сме май от тия, дето карат в немотия,
но от всички ние сме си най.

Нямаме си злато, нито нефт
в този тъй начупен наш релеф,
но със друго сме богати, с нрави чудновати
и от всички ние сме си най.

Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави — Балкански синдром.

Вино пием със горчив привкус,
двеста ритми знаем наизуст.
Всеки някой омагьосва, две изкарва, пет прахосва,
но от всички ние сме си най.

Пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус — Балкански синдром.

Живеем юнашки живот сиромашки,
по някакъв странен, неписан закон.
Един да си пие, а друг да му плаща,
какво да се прави — Балкански синдром.

А пазят ревниво даже антрето
в своя Шенгенски Евродом.
Но пък си нямат те във сърцето,
нашия вирус — Балкански синдром.