Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди 
милно й е да го буди, 
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди, 
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило: 
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?