красивая болгарская песня
я дышу одна

Двама бяхме – обичаше себе си,
а мен обичаше ли?!
И няма смисъл, причина дори
за мойте сълзи!

Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак сама, сама, сама...

Беше с мен, беше с мен, беше с мен –
от сутринта до другия ден!
Само с теб, само с теб, само с теб –
а ти делиш любовта ни на две!

На ум крещя, обичам те...
На глас мълча, усмихвам се!
Невинен утре, а днес не зная -
силна ли съм или просто обичам!

Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак сама, сама, сама...

Аз знам, аз знам, а дали аз знам?!
Мислиш за мен тялом в нея...
Кажи, дори искам излъжи –
мен обичаш, а нея с очи!

На ум крещя, обичам те...
На глас мълча, усмихвам се!
Невинен утре, а днес не зная -
силна ли съм или просто обичам?!

Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак сама, сама, сама...

Общата ни песен слушаш и боли –
любимата ни снимка раздели!
Моята мелодия не ти звъни –
Аз вече дишам сама!

Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак дишам сама, сама, сама...
Пак сама, сама, сама...