Нима това е празник 
На моя сватбен ден? 
Лица с усмивки празни, 
Те гледат само мен. 
Душата в мрак потъва 
В този тъжен ден, 
Когато ти не си до мен. 

Бяла съм сега 
С рози във ръка. 
Бяла съм сега, 
А душата мрак и тъга. 
Бяла съм сега 
С рози във ръка, 
Моите очи болката превръщат в сълзи. 

Ще блесне мълния страшна, 
Нощта ще пламне в искри, 
Луната в миг ще огасне, 
Ще се стопи. 
През бури и урагани ще търся твойте очи. 
Душата с теб ще остане. 
Любов, прости... 

И пръстена венчален 
Не може да блести. 
Във чашата кристална 
И виното горчи. 
думите лъжовни щом ги изрека, 
Проклинам своята душа! 

Бяла съм сега 
С рози във ръка. 
Бяла съм сега, 
А душата мрак и тъга. 
Бяла съм сега 
С рози във ръка, 
Моите очи болката превръщат в сълзи. 

Ще блесне мълния страшна, 
Нощта ще пламне в искри, 
Луната в миг ще огасне, 
Ще се стопи. 
През бури и урагани ще търся твойте очи. 
Душата с теб ще остане. 
Любов, прости... 

Ще блесне мълния страшна, 
Нощта ще пламне в искри, 
Луната в миг ще огасне, 
Ще се стопи. 
През бури и урагани ще търся твойте очи. 
Душата с теб ще остане. 
Любов, прости... 

Бяла съм сега 
С рози във ръка. 
Бяла съм сега, 
А душата мрак и тъга. 

Ще блесне мълния страшна, 
Нощта ще пламне в искри, 
Луната в миг ще огасне, 
Ще се стопи. 
През бури и урагани ще търся твойте очи. 
Душата с теб ще остане. 
Любов, прости..