Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.

Неволята от преданност настана.
От ревност – риска, от тъга – скръбта.

Изчезнаха словата – стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство –
ужасно разредена тъмнина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове.