Ех, Йовано, Йованке...И аз те дома чекам, дома да ми дойдеш,
а ти не довадяш душо... сърце мое, Йовано!
А те чекам, Йовано песен да ми изпееш, како майка си има, имала... защо си не иская... се му майка давала, а син - болен! Болен, откакто се родил!
Да ми пееш, как са разцъфтели бахчите, разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен... болен откакто се родил!
Да ми пееш, как и аз по мръкно лутам, ноче ме бие... месечина ме бие! Нищо не ми е, здрав съм... а болен... е те за туй те чакам Йовано... дома да ми дойдеш, а ти не довадяш душо... сърце мое, Йовано, Йовано, Йовано... ееех...

Йовано, Йованке,
край Вардарот седиш мори
бело платно белиш
все нагоре гледаш душо
сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,
я те тебе чекам мори
дома да си дойдеш
а ти не дохождаш душо
сърце мое Йовано.

Йовано, Йованке,
твоята майка мори
тебе не те пуща
при мене да дойдеш душо
сърце мое Йовано.