Шепа пепел, две сълзи
Все под спомени вървя
и дочувам твоя глас.
Твоя шепот, твоя смях-
бях ли с теб или не бях?
Търсих те от град на град
на всеки бряг.
И сама пребродих този свят-
няма те пред никой праг…

Малка гара, пуст перон,
стар ръждясал вагон…
Без посока и без път
късни птици кръжат.

Свърши се дъхът ми чак
от този бяг…
Губя те, намирам те и пак
гоня все този влак.

Нямам думи да те спра,
нямам сили да простя…
С обич- болка аз живях
и от обич изгорях.
Шепа пепел, две сълзи,
в дълги нощи, в дълги дни…
Тъжен спомен в теб мълчи,
тъжен спомен в мен гори… от любов.