1. Ти бе религия за мене, 
буря, вяра и живот.
Ти беше моята молитва, 
на теб обрекох се до гроб.

Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността. Изгубих любовта.

Припев:

Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.

2. В сълзи душата ми се дави, 
във бездна от тъга.
Защо ли клетвите забрави 
и стана роб на суета?

Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността. Изгубих любовта.

Припев:

Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.

3. От изгубената любов 
остава само болка и самота,
погребана душа, разбито сърце 
и въпросът: ”Защо?”
Но по-добре да я изгубиш, 
отколкото никога да не си я срещал.

Припев:

Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии преплетени
искри запалват под ръцете ни.