Аз мислех си, че вече съм забравила,
 любимите най близките черти,
 а те били-били във мене издълбани,
 подобно букви във дърво следи.
 Но мога ли усмивка да забравя
 и малкият към мен отправен жест,
 мълчание, мълчанието дето много казва,
 тъй нищо не изчезна в мен до днес.

 Светът е малък, малък,
 хората се срещат,
 разменят поглед,
 а нещо в тях боли.
 И отминават в същност,
 нещо се досещат,
 а между тях неистов дъжд вали.

 Отминалото време не се връща,
 било е хубаво, било, ала съдба,
 една любов започва друга свършва,
 но да вървим усилва се дъжда.

 Светът е малък, малък,
 хората се срещат,
 разменят поглед,
 а нещо в тях боли.
 И отминават в същност,
 нещо се досещат,
 а между тях неистов дъжд вали.