По целия свят без родина,
разпръснат, обиден, прокуден,
народ мой, живееш в чужбина,
защото си бил ти принуден.

Забравяш си родните думи,
изгубваш духа си народен,
загиваш без бой и куршуми, 
умираш си прав и безроден.

Родино, достатъчно чака!
Ще сториш ли нещо сега?
Народа си жив ти оплака
привидно така, без тъга.

Родино, върни се чедата,
извикай от болка, извикай!
Защо предизвикваш съдбата?
И днешната болка ти стига.