Спокоен съм, заспивам бавно
Дочувам твоя топъл нежен глас
И вика ме душата ти
И бързам вече да я видя аз
За миг

В покоя на Родопа планина

Тревожен съм, събуждам се едва
Не чувам вече твоя топъл глас
Не вика ме душата ти
Не мога вече да я зърна аз
За миг

Денят премина в мрак и самота
Слънцето се скри сияйно
И ето пак дочувам твоя топъл глас
Отново бързам да те видя аз
За миг