Отмина оня век, отмина
Като сянка на облак,
Като призрачен кораб,
Но живее душата на Мина
Не умира душата на Лора
Мина, Мина,
Обич несподелена...
Лора, Лора,
Жажда неутолена...
Мина, Мина,
Шепот в нощи теменужени...
Лора, Лора,
Криле от огън са ти нужни.
 
Търси ви душата на поета,
Страда за невинността,
А влече го вечната несрета
Да изгаря в ревността
Мина, Мина,
Аз без теб не мога!
Лора, Лора, „дъщеря на дявола и бога!
 
Не да живея искам – да говоря
И в твоята прегръдка да умра!
Загледан в спомена неугасим на Мина
Върху кладата на Лора да загина!