Попитай за мен, попитай изгрева.
Дали се наспах, без тебе през нощта.
Като буца в гърлото ми, заседнала е любовта..
Ако я преглътна, знам ще умра.

Намерих за нас път, по който с тебе за побегнем.
Път за любовта в него, там безследно за изчезнем.
Намерих за нас, там където той не съществува,
уморих се тук, че обичам друг да се преструвам.

Попитай за мен, попитай залеза
добре ли съм днес, не съм ли луднала..
На ръба съм на греха и съвсем сама застанала
имам ли те – ставам за пропаднала..

Намерих за нас път, по който с тебе за побегнем.
Път за любовта в него, там безследно за изчезнем.
Намерих за нас, там където той не съществува,
уморих се тук, че обичам друг да се преструвам!