ЕМИЛ ДИМИТРОВ-НАШИЯ СИГНАЛ
Ние се запознахме през лятото,

тя имаше големи очи и аз се влюбих.

Подарих и една малка тайна -

една песничка, която бях съчинил.

Тя стана наш сигнал

и ние винаги се срещахме и изпращахме със него.

Но лятото си отиде бързо, дойде септември

и аз заминах войник.

Ля-ля-ля-ля...

Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,

от песничка, която бях ти пял.

Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,

а може би си някъде със друг.

Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот

и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.

А може би забравила си нашия сигнал

от песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...

Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -

затичах се и теб видях, но беше с друг.

Войника, твоя стар другар забравила си ти,

забравила си нашите мечти.

На друг ти подарила си любимия сигнал

от мойта малка песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...

НАШ СИГНАЛ
Я жду тебя уж целый час,
Даю тебе сигнал
Из песенки, что я тебе отдал.
Тебья, возможно, нет сейчас,
Не знаешь, что я жду...
А может быть, с другим
Сейчас в саду.

И в этот миг на улице
Сигнал услышал я...
Я подбежал обнять тебя,
Но ты с другим была...
Солдата, друга своего,
Забыть успела ты,
Другому отдала любовь, мечты.
Другому подарила ты
Любимый наш сигнал,
Ту песенку, что я тебье отдал.
Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла
Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла....