Като в сън непробуден (x8)

С чий очи сънувам,
чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува
и отеква с вик далечен.
Как да зърна да погледна,
чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено
грях в надежда да превърна.
Със сърцето ми ще диря
път в съдбата непозната
нямам майчина закрила,
нямам нищо на земята.

Докато намеря утеха в нощите,
бягам от себе си
потъват ми следите.

С чий очи сънувам,
чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува
и отеква с вик далечен.
Как да зърна да погледна,
чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено
грях в надежда да превърна.

Като в сън непробуден (х8)