Дали за теб съм пак онази същата, 
кочто ти на колене бе молил, 
да не поглежда много често слънцето, 
да не поглежда много често слънцето 
и да забравя, че сме само двама. 

Дали за теб съм пак онази същата, 
покрила със коси лицето ти 
и вените от кръв преливащи 
във струни ги превръщах 
с болката дали за теб съм пак онази същата.

Пр.:Живот ли е това, 
аз питах се и любех, 
недолюбвах времето, 
а то събираше остатъка от мен за спомен, 
така променяше лицето ми, 
че ставах всеки път по-млада, 
но то се знаеше, че в мен е скрита рана.
Останалото, както казват, 
чака ме, каквото писано е , 
аз сънувам го, коквото съм изпяла, 
пяла съм, каквото не изпях, 
сънувам го, дали за теб съм пак онази същата.