Съборих всички мостове към теб 
за да не се завърна,
внушавах си,че в минало 
за мен ще те превърна,
но те откривам в ням телевизор,
в прочетена книга,
настигам те без да те гоня 
и това ме убива.

Припев:/х2/
Ти никога няма да знаеш, 
че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, 
че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, 
че душата плаче и стене.
Ти никога няма да знаеш, 
че още си всичко за мене.

В тълпа от непознати 
те познах и се обърнах,
защо не те подминах, 
а се спрях защо изтръпнах?
Ненавиждам се толкова слаба 
ревнива,ранима,
мразя целият свят,
че те нямам и това ме убива.