Имаш твоя вроден порок, 
с хубавите да си жесток!
Знаеш начини хиляди, 
да ме превърнеш ти, 
в едно кълбо от нерви!
Пак виновна изкарай ме!
Пак до сълзи докарай ме!
Сякаш броя на раните
и заканите, любовта измерва?

Искам такъв да не си се раждал!
Искам поне да не си ме срещал!
Искам, но кажеш ли "идвай" и тръгвам с теб..
Искам и аз да те тровя нощем!
Искам, но жадна крещя и те моля за още..
Обичам те!

Винаги под езика ти,
има скрити по две лъжи!
Тази дето ранява ме, е голямата,
която с "О" започва!
Пак от ревност ме измъчи..
Любовта ти, в това личи!
Свикнала съм и раните,
и забраните да са от твоите устни!

Искам такъв да не си се раждал!
Искам поне да не си ме срещал!
Искам, но кажеш ли "идвай" и тръгвам с теб..
Искам и аз да те тровя нощем!
Искам, но жадна крещя и те моля за още..
Обичам те!