Така е хубаво, че теб те има.
Но нямам сили да го изрека.
Душата ми без брод ще стигне
При теб, накрая на света.

Очите ни когато се докосват,
Запалва се безименна звезда.
Приемам те с това, което носиш –
Една себераздала се вода.

Какво си ти, свръх свят или материя.
Какво си ти, реалност или сън.
Аз тука на земята те намерих
В мигът, хиляда пъти повторим.

Така е хубаво, че теб те има.
Когато стигнах края на света
Намерих те, ръцете се докосват
За да се слеят във една съдба.

Какво си ти, свръх свят или материя.
Какво си ти, реалност или сън.
Аз тука на земята те намерих
В мигът, хиляда пъти повторим.

Какво си ти, свръх свят или материя.
Какво си ти, реалност или сън.
Аз тука на земята те намерих
В мигът, хиляда пъти повторим.