По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?

Обичам те дотук.

Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те дотук.

Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязал.

Обичам те дотук.

Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.

И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...

Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.

Обичам те дотук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.

Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.
Обичам те дотук.