Обещания

Аз вървя по перона,

като бедно сираче,

и си свиркам безгрижно,

а душата ми плаче….

Ще захвърля обувки,

ще изтичам на плажа

и сама на морето

свойта болка ще кажа…

 

Обеща да ме чакаш

на последната гара-

там, където морето

твоя шепот повтаря.

Обеща ми Луната

над река Ропотамо-

обещания щедри,

обещания само…!

 

Обеща да открием

най- красивите дюни,

дето вятър докосва

във душите ни струни.

Ще захвърля обувки,

ще изтичам на плажа

и сама на морето

свойта болка ще кажа…