Янтра... Янтра, залезът гори,
светят в теб зари.
Янтра... Янтра, ти течеш в нощта,
вече няма го твоя древен свят.
Но приспиваш ти с песен Търновград.
Вечна както любовта оставаш ти.

Янтра... Янтра, в твоя стръмен бряг стихва синкав мрак.
Янтра... Янтра, име на тъга и отнасяш ти в тишина и сън
отразен във теб твоят вечен хълм.
Вечна както любовта оставаш ти.

Янтра... Янтра, залезът гори,
светят в теб зари
Янтра... Янтра, спри за малко,
спри и спомни си пак твоя древен хълм.
Донеси в нощта тих камбанен звън.
Вечна както любовта оставаш ти.
Янтра... Янтра... Янтра.