Вървя... по твойте стъпки, аз вървя
и търся някаква следа останала от любовта .
Една самотна сянка в(ъв) нощта ми прави днес компания
и с моят глас крещи сега.

Всяка клетва е жестока измама,
всяка нежност крие удар в гърба.
Любовта е отворена рана,
като огън изгаря ме тя.

Всяка клетва е жестока измама,
всяка нежност крие удар в гърба.
По-добре нека нищо да няма,
да не страдаме след това.

Вървя... по твойта улица, вървя,
но път без изход е това, на никъде не води тя.
Една самотна сянка в(ъв) нощта
пред моя дом стои сега и се прощава с любовта.

Всяка клетва е жестока измама,
всяка нежност крие удар в гърба.
Любовта е отворена рана,
като огън изгаря ме тя.

Всяка клетва е жестока измама,
всяка нежност крие удар в гърба.
По-добре нека нищо да няма,
да не страдаме след това.

Каквото и да правя не мога да забравя,
душата ме изгаря, сърцето ме предава,
не спира да повтаря, че иска пак да срещне любовта.

Всяка клетва е жестока измама,
всяка нежност крие удар в гърба.
Любовта е отворена рана,
като огън изгаря ме тя.

Всяка клетва е жестока измама,
всяка нежност крие удар в гърба.
По-добре нека нищо да няма,
да не страдаме след това.