Моята страна

Там, гдето Дунав лудо тича
из Дунавската равнина
и в Черното море се втича
от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее
узрели класове и вее
свободни, горди знамена -
о, там е моята страна.

Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.

Там, гдето в гробове прогнили
лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили
във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден,
език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина -
о, там е моята страна.