Имало в Бургас някога
риба във морето всякаква
и от там рибари, без почивка,
връщали се с улов и усмивка.

Но растял градът и къщите мизерни
ставали на ресторанти и таверни,
грейвали огромни, лъскави витрини
и заводи гордо вдигали комини.

И ето
пълно е морето със рибари, с курортисти -
търсят всички пясъци, но чисти.
Заливът се къпе сред лъчи и морска пяна,
само дето риба няма.

Има пак рибари млади, млади -
риба от морето те не вадят.
Кой не ги е виждал из Бургас -
хващат нас за риби всеки час.

И расте градът - предишните таверни
сменят се със бингозали най-модерни,
никнат нови банки, офиси, кантори -
за валута всеки взе да си говори.

И ето
пълно е морето със рибари, с курортисти -
търсят всички пясъци, но чисти.
Заливът се къпе сред лъчи и морска пяна,
само дето риба няма.

Пълно е морето със рибари, с курортисти -
търсят всички пясъци, но чисти.
Заливът угасва сред мазут и тъмна пяна,
цаца даже не остана.