Превива циркът кръглия си кръг
Щом клоунът танцува неуморно,
Но външността излята във калъп
Разпада се във тясната гримьорна.

На масата е другото лице,
Разтегнато от смях, наивно бяло,
А истинското в двете му ръце,
Пред матовото тройно огледало!

А истинското в двете му ръце,
Пред матовото тройно огледало!..

Припев:
Клоунът, след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
Изгубва се в прегръдката на мрака!
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен;

До утре! До утре! До утре!
До утре вечер в другия спектакъл!
До утре! До утре! До утре!
До утре вечер в другия спектакъл!

Лалалейлалалейла...

Той пак е сам говори без слова
С предметите от своята окръжност.
Бе писал някой нещо за това,
Че клоунът винаги е тъжен,

Макар, че не на всеки в този свят
Безценното предимство е донесъл,
Изкуството да бъде вечно млад
И през сълзи дори да бъде весел!

Изкуството да бъде вечно млад
И през сълзи дори да бъде весел!..

Припев.

Лалалейлалалейла...