Остани

Светлина, аромат на дъжд се сипе 
без лъжи, заставам пак пред теб 
и ти разказвам за красивите неща, 
за полъха на вятъра в нощта. 
Не заспивай. 

Тук сега, оставам с теб докрая, 
пак обсипвам тялото ти с нежен глас, 
ще те накарам да повярваш в нас отново, 
да бъдем само аз и ти, 
само ти и аз.

Спри се до мен, остани, 
виж - това сме аз и ти, д
ве съдби във една, 
остани. 

И така, нощта сама остава,  
в която заслепени бяхме с теб 
и няма сила, няма спирка между нас, 
няма нищо друго само аз и ти, 
ти и аз.

Спри се до мен, остани, 
виж - това сме аз и ти, д
ве съдби във една, 
остани. 

И няма сила, няма спирка между нас, 
няма нищо друго само аз и ти, 
ти и аз.

Спри се до мен, остани,  
виж това...

Спри се до мен, остани, 
виж - това сме аз и ти, д
ве съдби във една, 
остани.