Борис Дали:
Тя на мястото ти спи, но виждам твоето лице...
Тя не може да си ти, ти си първа в моето сърце.

Преслава:
Той опита да замени любовта, но чувствам пак празнота...
Хубаво ми е само в твоите ръце, ти си първи в моето сърце.

Припев:
Още сънувам само теб, твойте усни, твойте думи.
Още те нося като клетва в кръвта ми.
Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.
Още искам всичко твое да е мое...

Борис Дали:
Ден да можеше поне до тебе пак да вървя...
Час, да можеше поне, само час, но най-щастливия.

Преслава:
Искам те до мен, и дори да е грях, този грях е бял като сняг.
Искам те до мен, силно ме прегърни, че съм жива ми припомни...

Припев:
Още сънувам само теб, твойте усни, твойте думи.
Още те нося като клетва в кръвта ми.
Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.
Още искам всичко твое да е мое...