Разкажи ми твоя сън.
Сто години самота
слушах вятъра навън
и си мислих, че живях.

Сто години ли вървях
търсих щастието вън край мен.
Бях до тебе и не бях,
разкажи ми твоя сън.

Как живяхме досега,
тишината ли кънти навън.
Нека днес да помълчим.
Нека днес да си простим.
Разкажи ми твоя сън.

И тогава може би
ще започнем в този миг
свят отново да градим
с песъчинките край нас.