Устата:
Чух за теб и те забравих,
но те видях и те запомних.
Преживях те, но се върнах, 
за да остана!

Софи Маринова:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане,
открадни ме на разсъмване, 
носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме,
съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.

Устата:
Най-важното нещо в живота 
е не какво имаш, 
не колко имаш, 
а кого имаш!

Софи Маринова:
Ти си моите следи, гореши, 
от хиляда разтопени свещи,
огън във кръвта.
Помогни ми, загаси ме!
Аз съм чашата, която чупиш, 
и коприната, която късаш.
Моля те, ела 
преди края на нощта!
Времето ще спре, 
сърцето ми ще спре,
земята ще почака.
Вземи ме бързо и със мен избягай!

Припев:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане,
открадни ме на разсънване, 
носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме,
съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.

Устата:
Аз и ти, следи от целувки,
неразделни като две обувки.
Дори да грешка си, ще те повторя.
За да бъда с тебе, мога даже с Бог да споря.
Дай ми любов, такава, дето значи, 
все едно ше газиме машина на Хитачи
и претърсва дълбоко сърцето ми, 
чак до дъното, до греховете ми!
Нямаш ангели, но аз съм ти присъда.
Твоят ден, твоят сън мога да ти бъда.
И накрая, ако вместо в Рая сме на кладата,
нека да горим, но само двамата!

Софи Маринова:
Времето ще спре, 
сърцето ми ще спре,
земята ще почака.
Вземи ме бързо и със мен избягай!

Припев:
Чакам те. 
Целуни ме на събуждане!
Открадни ме на разсънване! 
Носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме, 
със очите си пробивай ме!
Съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.

Устата:
Безвкусни, безцветни, безлични, бездомни.
Без теб така минават дните ми,
а за нощите не помня.

Припев:
Чакам те.
Целуни ме на събуждане,
открадни ме на разсънване, 
носи ме и не казвай никъде!
Гледай ме,
със очите си пробивай ме,
съблечи или убивай ме!
Отнесени от вихъра със тебе сме.