Мъри моме, мъри малка моме,
я кажи на старата си майка.
Защо ти е лице нажалено,
защо ти са очи насълзени?

Все на порти седиш,
все нагоре гледаш,
все нагоре гледаш,
дребни сълзи рониш.

Мъри майко, мъри стара майко,
днес нали е личен ден, Великден.
На сред село два кавала свирят,
мойте дружки на хоро играят.

Хоро води майко, мойто първо любе,
а до него тропа нашата комшийка. (2х)

Мъри моме, мъри малка моме,
облечи се моме, премени се.
Та се хвани моме на хорото,
на хорото срещу първо любе.

Леко тропай моме, снага да се вие,
да те гледа любе свят да му се вие. (2х)

Ти към него, моме не поглеждай,
а на друго любе се усмихвай.
Да те гледа първото ти любе,
да те гледа с болка на сърцето.

Сам при тебе моме, любе ще се върне,
ще остави моме, нашата комшийка. (2х)