За кой ли път , за кой път 
в моя сън пристигаш все по-хубава 
и кротко аз със теб вървя 
по сините пътеки на нощта. 
Ах, за кой ли път, за кой ли път 
бързам да те срещна аз във времето 
на някой хълм, пред някой праг 
забравеният пристан на някой бряг. 

Нощният град, сънливите улици 
тихо звъни тротоарът под нас, 
а ние вървим за никъде тръгнали 
луд съм, луд съм още по тебе аз. 
В тъмната стая на старата къща 
бяла икона - лицето ти 
спомени светят и нежно прегръщат ни
луд съм, луд съм още по тебе аз. 

И макар, че влюбен съм в нея, 
мога още сам да живея. 
Зная аз след време ще срещна пак любов.