Sakis Coucos: ..

Емилия: 
Сянката ти още чувствам,
вместо теб до мен да ляга.
Да се докосна в теб не мога.

Стъпките ти още чувам,
да отекват в тази стая,
но събудя ли се, пак те няма.

Устни до кръв прехапвам,
тебе от тях да махна.
Восък горещ в очите имам,
въздух без тебе нямам.

Нищо не ми помага.
В мене си още прясна рана.
Нищо не ми помага.
Устните ти ги няма,
раните ми да излекуваш.

Устни до кръв прехапвам,
тебе от тях да махна.
Восък горещ в очите имам,
въздух без тебе нямам.

Нищо не ми помага.
В мене си още прясна рана.
Нищо не ми помага.
Устните ти ги няма,
раните ми да излекуваш.