Помниш ли още кратките нощи, миналите дни,
как на този свят бяхме сами.
Как един до друг вървяхме с теб, без дъх почти,
момичето бях аз, момчето беше ти.
Помниш ли горещите думи казвани без глас,
момчето беше ти, момичето бях аз.
Как ни раздели съдбата и до днес не знам,
тежко е нали, щом останем сами.

Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.

Някой ден навярно ще дойдеш, ще се върнеш тук,
чакам само теб, теб и никой друг.
Някой ден дори, не зная утре или днес,
спри до моя праг, без да чукаш влез.
Как ни раздели съдбата и до днес не знам,
тежко е нали, щом останем сами.

Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.
Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.