В тъги, в неволи младост минава,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек да събудиш!

Свестните у нас считат за луди,
глупакът вредом всеки почита:
"Богат е" - казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи
беззащитни колко той е ограбил
и пред олтара Бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват!

Светът, привикнал хомот да влачи
тиранство и зло и до днес тачи:
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта ти змии да изпият -
на Бога само ти се надявай:
Бог не наказва когото мрази...