Днес не правя нищо важно само умирам
 и гледам към тавана с поглед угасен
 и дишам бавно,все по-бавно
 и на ум говоря със силното безсилие в(ъв) мен.

 По-добре да те убия бавно,
 за да ни боли веднъж по равно,
 цял живот отстъпвах ти реда си
 да ме нараняваш само ти...
 По-добре да те убия бавно,
 да усетиш болката,която
 вътре в мене ме изгаря бавно
 и не ме оставя да заспя...

 Душата ми легло ти беше стоплено за тебе,
 след нощните си скитания в него лягаше...
 Прегръщах те,така болеше...Все едно ти беше!
 Обичах те,не мога повече... 

 По-добре да те убия бавно,
 за да ни боли веднъж по равно,
 цял живот отстъпвах ти реда си
 да ме нараняваш само ти...
 По-добре да те убия бавно,
 да усетиш болката,която
 вътре в мене ме изгаря бавно
 и не ме оставя да заспя... (х2)