Светът е пълен с много хора, 
забравени дори от Бога.
Като деца осиротели, 
като огнища изгорели.
Като куршуми смъртоносни, 
винаги самотни.
Светът е пълен с много хора, 
като орлите в небосклона.
Летят високо и се мятат между небето и земята,
като с присъди доживотни, винаги самотни.

Припев:
Винаги самотни, като птици ранени
са душите им бедни, непотребни.
Винаги самотни, като летоброене.
Без посока и време като тебе, 
като тебе, като мене.

Светът е пълен с много хора, 
оставени на произвола.
На произвола на съдбата 
стоят сами и тихо чакат,
една усмивка да ги стопли, да не са самотни.

Припев:
Винаги самотни, като птици ранени
са душите им бедни, непотребни.
Винаги самотни, като летоброене.
Без посока и време като тебе, 
като тебе, като мене.