Двама бяхме – обичаше себе си,
 а мен обичаше ли?!
 И няма смисъл, причина дори
 за мойте сълзи!

 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак сама, сама, сама...

 Беше с мен, беше с мен, беше с мен –
 от сутринта до другия ден!
 Само с теб, само с теб, само с теб –
 а ти делиш любовта ни на две!

 На ум крещя, обичам те... 
 На глас мълча, усмихвам се!
 Невинен утре, а днес не зная -
 силна ли съм или просто обичам!

 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак сама, сама, сама...

 Аз знам, аз знам, а дали аз знам?!
 Мислиш за мен тялом в нея...
 Кажи, дори искам излъжи –
 мен обичаш, а нея с очи!

 На ум крещя, обичам те... 
 На глас мълча, усмихвам се!
 Невинен утре, а днес не зная -
 силна ли съм или просто обичам?!

 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак сама, сама, сама...

 Общата ни песен слушаш и боли –
 любимата ни снимка раздели!
 Моята мелодия не ти звъни –
 Аз вече дишам сама!

 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак дишам сама, сама, сама...
 Пак сама, сама, сама...